Ето че най-сетне успях да гледам Wild! Искрено благодаря на София филм фест, че дадоха шанса на българската публика да се докосне до такъв шедьовър. За пореден път доказаха, че са един от най-силните двигатели, спомагащи истинското кино да достига до всички нас, киноманите.
В този ред на мисли, държа да споделя, че този пост няма да е просто ревю, а по-скоро предложение, което силно се надявам все повече хора да приемат. В следващите няколко реда ще се опитам да ви убедя, че Wild е лента, която не бива да си позволявате да пропускате.
Вероятно мнозина, след като са погледнали резюмето и трейлъра на филма, бързо са направили аналогия с подобни заглавия като Into the wild или пък The Way. Бързам да уточня, че Wild е далеч по различен от тях. Да, отново го има познатия ни от изброените по-горе ленти досег с природата, но тук мотивът е далеч по-различен и именно това прави лентата толкова пленяваща и невероятно въздействаща.
Гледайки „Wild” изживявах цял един живот, докосвах се до най-съкровените моменти и ставах част от тях. Изпитвах болката, страха, достигах ръба, за да осъзная, че всичко това е част от мен. Осъзнавах, че всяко мое решение е правилно и то е такова не защото е довело до някакво благоприятно за мен събитие, а защото ме е научило на нещо.
Осъзнавам, че цялото това описание звучи до болка познато и сякаш баналността е не просто скрита зад ъгъла, а нагло ни обгръща в своята захоросаност, но във филма няма да усетите ни най-малка част от нея. Всичко е толкова умерено и добре представено, че единственото, което оставя у зрителя е сентенцията и мощното послание, а именно, че дори и да имаме избора, никога не бихме променили решенията си, та дори и грешните, защото те са част от нас и именно тази част ни оформя в това невероятно същество, което сме.
Няма как да не обърна внимание на онези невероятни моменти, които са просто неописуеми. Всичко е така добре премерено и изчислено, че създава илюзията, че режисьорът и екипът, работещи зад филма са ползвали някаква чудейна формула, която дава като резултат максимална емоционална наситеност. Факт е, че тъкмо когато искрено се радваш на невероятните образи във филма, когато искрено се смееш, следва момент толкова емоционален, че смехът ти заглъхва и идва ред на сълзите, които бавно се стичат по бузата ти, напомняйки, че и животът е такъв: непрестатен низ от емоции, без значение какви са те.
Играта на Рийз Уидърспун е просто възхитителна. Никога не съм вярвал, че ще обикна толкова много нейно превъплъщение. Естествена, уверена и пленителна, тя успя да ме спечели и определено ме накра да се зачудя дали Джулиан Мур е най-добрият избор за Оскар в категория „Най-добра женска роля“. Все още обаче ми предстои да гледам „Still Alice”и едва след това ще мога да преценя кой е истинският победител за мен. Въпреки това всякакви похвали относно играта на Рийз ще бъдат наистина незначителни и недостатъчни, тъй като тя е запомняща се, възхитителна и вдъхновяваща.
Изненада дори и за мен бе, че преходът, който очаквах да е в центъра на филма, се оказа по-скоро дооформящ и декорен елемент, който успя да подчертае по изключително подходящ начин всички събития в лентата. Невероятните гледки, които се преплитаха с ярките спомени на героинята бяха една от главните причини истински да се влюба във филма. Тук е моментът и да похваля невероятната работа на монтажистите, защото това, което са сътворили, е повече от красиво и въздействащо. Невероятната им работа е успяла да съчетае две наглед несъчатаеми пътешествия в едно нетипично, но в същото време толкова вдъхновяващо такова, че след края на прожекцията всеки зрител остава без думи, а мислите му са буквално окупирани от видяното.
Множеството забавни моменти, които се равняват на хиляди комедии, са другата причина, поради която определям филма като един от най-добрите на тазгодишния фест. Всеки един забавен момент те кара да се засмееш искрено от сърце. Доставя ти не просто наслада от моментната забавна ситуация, а щастие, тъй като тези моменти остават в главата ти и скоро отново се появяват заедно с носталгията по невероятната емоция, която си изпитал по време на филма.
Болезнената чесност на кадрите, спомагаща да изживеем всичко, да погледнем в интимното, за да осъзнаем и съпреживеем всичко, беше неделима част от филмовото приключение и именно тя даде онази балансираност, която направи лентата близка до всеки един от нас. Всеки един от тези кадри бе не просто неприятна гледка, но представяне на болезнената реалност, която има за цел не само да внесе реализъм, но и да предаде едно по-силно и абстрактно послание.
Друг аспект на филма, който наистина харесах, беше музиката. В началото я сметнах за досадна и не толкова подходяща, но след края на филма, първото което направих, е да започна да я тананикам, а ако това не е доказателство за наистина добрия избор за саундтрак, то какво?!
Няма как да пренебрегна и множеството метафори във филма. Страхът, прошката, изпитанията, любимите ни хора. Всичко това бе намерило място, пък и макар под различна форма, което направи “Wild” филмово събитие, в което всяка минута е част от едно грандиозно пътешествие в света на емоциите и човешките взаимоотношения.
Редакция: Мир Илиева
BG Cinegraph 